История

Територията на България е обитавана от най-ранните исторически времена – каменната ера и медно-каменната епоха. Свидетелства за това са многобройните селищни и надгробни могили. Сред тях се открояват Карановската могила и неолитното жилище от VI хил. пр. н.е. в Стара Загора. От това време датира и най-старото златно съкровище в света, открито край Варна.

През бронзовата епоха тук се заселват траките, които са ни оставили богато културно наследство – гробници, светилища и съкровища. Смята се, че митичният тракийски певец Орфей е живял в планината Родопи, а бунтовният Спартак е роден в района на днешния град Сандански.

Когато в края на І в. н.е. българските земи влизат в територията на Римската империя, започва мащабно строителство, появяват се нови градове на мястото на стари тракийски селища. От този период са съхранени много архитектурни и археологически паметници – Античният театър и Римският стадион в Пловдив, останките от римските градове Улпия Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Августа Траяна, Абритус, Деултум и др. След разпадането на Римската империя днешните български земи са включени в границите на Византия.

През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите, които се съюзяват със славяните и основават българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявен град Плиска. От този период на историята са останали руините на старата столица, от които и до днес може да се види мащабът на строителството и великолепната архитектура.

Някъде в периода между основаването на България и приемането на християнството (средата на ІХ век) е сътворен един от най-величествените паметници на културата – Мадарският конник. Уникалният скален релеф е изваян на 23 м височина недалеч от езическата столица Плиска.

През 864 г., по време на управлението на княз Борис I Михаил (852-889 г.) България приема християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска нация.

В края на ІХ в. славянските братя Кирил (Константин Философ) и Методий създават и разпространяват славянската азбука (известна като кирилица). Техните ученици Климент и Наум идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни, като Сърбия и Русия. Охрид и Плиска, а по-късно и новата столица Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура.

Управлението на цар Симеон І(893 – 927 г.) е известно като „Златния век на българската култура”, а границите на страната по това време достигат до Черно море, Бяло море и Егейско море. Симеон премества столицата на страната от езическа Плиска в християнския Велики Преслав, считан за един от най-красивите градове в Европа. И до днес са запазени останки от дворците, църквите и обществените сгради във втората българска столица.

През 1018 г., след продължителни войни България е покорена от Византия. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.Мирният договор между България и Византия, с който Византия признава Второ българско царство, е подписан в Ловешката крепост. Останките от крепостта, проучени и възстановени, днес се издигат на хълма Хисаря над град Ловеч.

Велико Търново пази най-много паметници от епохата на Второто българско царство. На хълма Царевец в града днес могат да се видят великолепно възстановените крепостни стени и кули. Тук са се намирали дворецът, множество жилищни и стопански сгради, водохранилища. До Царевец се намира друг исторически хълм – Трапезица. Историческото му богатство е голямо и все още ненапълно разкрито. Тук са били съсредоточени християнските храмове на старата столица. Археологическите разкопки на хълма продължават и наяве излизат нови интересни открития. Сред най-интересните забележителности на Търново са храмовете „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Георги”, Св. Димитър Солунски”, „Св. св. Петър и Павел”, аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина”, който се провежда на крепостта „Царевец”, както и многобройните музеи, разказващи за хилядолетната история на старопрестолния град.

Предишната мощ на България се възстановява по времето на управлението на най-малкия брат на болярите Асен и Петър – цар Калоян (управлявал 1197-1207 г.), а по времето на цар Иван Асен ІІ (1218 -1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет – установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море и Адриатическо море, развива се икономиката и културата. От това време са запазени стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенският манастир, Ивановските скални църкви, Асеновата крепост и др.

През 1396 г. страната е покорена от Османската империя. Следват пет века на османско владичество, през които единствените духовни средища, опазващи българската култура и дух, са православните манастири. Много от тях са основани преди падането на България под османско владичество, а в този мрачен петвековен период са многократно опожарявани и възстановявани, за да продължат духовното си дело до днес.

В края на XVIII в. – началото на XIX в. започва Българското възраждане, когато българският народ се пробужда и съзрява за организирана борба срещу Османската империя. През този период българските търговци и занаятчии установяват търговски връзки с цяла Европа, благодарение на които в българските земи навлизат новости както в бита и културата, така и в образованието и архитектурата. От тази епоха са съхранени великолепни сгради. Цели селища, носещи духа на Възраждането, са обявени за архитектурни резервати – Ковачевица, Широка лъка, Боженци, Копривщица и др. Неповторимата възрожденска архитектура намира своя връх в пловдивските възрожденски къщи, чийто архитектурен стил е наречен „български барок”.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Първият изстрел на въстанието е даден на моста „Първа пушка” в гр. Копривщица.Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот.

През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена. Днес на местата, където са се водели най-паметните битки, са изградени величествени паметници – на връх Шипка се намира паркът музей „Шипка”, а в град Плевен – панорама „Плевенска епопея”.

Берлинският конгрес (1878 г.) разделя бившите български територии на три – Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана, и Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на Княжество България е избран Александър І Батенберг. През 1879 г. в Търново е приета първата конституция на България – една от най-демократичните за времето си. Днес музеят „Възраждане и учредително събрание” във Велико Търново се помещава в сградата, където е приета Търновската конституция.

През 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се обединяват. Днес на 6 септември всяка година българите празнуват Съдинението на България. За отвоюване свободата на Македония и Одринско през 1903 г. избухва Илинденско – Преображенското въстание. В местността Петрова нива, където се провежда конгресът и се взема решение за вдигане на Преображенското въстание през 1903 г., има музей, разказващ историята на въстанието, паметник, издигнат в чест на загиналите, и храм.

През 1908 г. българският княз Фердинанд Сакскобургготски прокламира независимост от Турция и се провъзгласява за цар на Третото българско царство. През 1912 г. България води победоносната Балканска война срещу Турция, но на следващата 1913 г. бившите съюзници Сърбия и Гърция поради разногласия се обръщат срещу България и това води до Междусъюзническа война, в която страната ни е победена. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи.Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България – тя губи голяма част от териториите си. Първата половина на ХХ в. е период на възход на българската инономика и култура. Оттогава датират едни от най-великолепните архитектурни образци в страната – храм-паметникът „Св. Ал. Невски”, народният театър „Иван Вазов” и др.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия и силите на Оста. През 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания, но българската армия не участва в сраженията на Източния фронт. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането на около 50000 български евреи. През август 1943 г. цар Борис ІІІ умира и регентството на младия цар Симеон ІІ е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България и на 9 септември се установява правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за народна република. Царското семейство напуска страната. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. В управлението на държавата последователно се сменят Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Тодор Живков.

В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика. От 1991 г. е член на Съвета на Европа. През 2004 България става член на НАТО.От 1 януари 2007 г., след като изпълни критериите за членство, България стана пълноправен член на Европейския съюз.